Маркетингът с позволение е привилегия (не право) да изпращаш очаквани, лични и релевантни съобщения на хора, които действително искат да ги получат.
Той признава новата сила на най-добрите потребители да игнорират маркетинга. Осъзнава, че отношението с уважение към хората е най-добрият начин да спечелиш тяхното внимание.
Фразата “обръщам внимание” е ключова тук, защото специалистите по маркетинг с позволение разбират, че когато някой избере да отделя внимание, всъщност ти плаща с нещо много ценно. И няма начин да си върне вниманието, ако размисли.
Истинското позволение е различно от предполагаемото или юридическото позволение. Просто защото по някакъв начин си получил имейл адреса ми, не означава, че имаш позволение. Това, че не се оплаквам, също не означава, че имаш позволение. Дори да е написано дребно в политиката за поверителност, пак не е позволение.
Истинското позволение работи така: ако спреш да се появяваш, хората започват да се оплакват и питат къде си изчезнал.
Маркетингът с позволение е като среща. Не започваш като питаш за продажба още при първата среща. Печелиш правото постепенно, стъпка по стъпка.
Едно от основните предимства на този маркетинг, освен оскъдното внимание, е изключително ниската цена да достигаш до хора, които искат да те чуят. RSS, имейл и други техники означават, че не трябва да се притесняваш за пощенски марки или медийни реклами всеки път, когато имаш какво да кажеш.
Позволението не трябва да е формално, но трябва да е очевидно. Приятелят ми има позволение да ми се обади, ако иска да заеме 5 лева, но човекът, когото срещаш на търговско изложение, няма право да ти представя целия си автобиография, дори да е платил входа.
Абонаментите са явен акт на позволение. Затова читателите на вестници с доставка са толкова ценни.
За да получиш позволение, трябва да дадеш обещание. Казваш: “Ще направя х, у и z, надявам се ми дадете позволение като ме слушате.” И после идва трудната част – правиш точно това. Не предполагаш, че можеш да правиш повече. Не продаваш списъка, не го даваш под наем, не изискваш повече внимание.
Интернет означава, че можеш да се отнасяш различно към различни хора и изисква да намериш начин те да избират какво да чуят и в какъв формат.
Ако звучи, че за този маркетинг са нужни смирение и търпение – прав си. Точно затова малко компании го правят правилно. Най-добрият пряк път в този случай е изобщо да няма пряк път.