Много хора губят твърде много време в мислене как да кръстят нещо.
Фирма. Продукт. Проект.

Обсъждат. Мислят. Спорят.
А истината е проста:

Ако името звучи добре и не обърква хората – готов си.
Не му мисли повече.

Най-големите брандове не са с най-умните имена.

Nike – трудно за произнасяне.
Apple – плод.
Google – грешно изписана дума.
Starbucks – кръстено на герой от книга, която никой не е чел.

И пак ги знаеш. Харесваш ги. Доверяваш им се.
Не заради името.
А заради това, което правят.

Когато хората кажат: “това е страхотно име”,
те обикновено говорят за бранд, който вече харесват.

Името е просто етикет.
Това, което седи зад него, е важното.

Знам защо се вълнуваш толкова.
Името изглежда като нещо голямо.
Нещо, което контролираш.
И всички в екипа имат мнение.

Но ако името върши работа –
ако не звучи глупаво, ако хората го запомнят –
значи си готов.

Спри да го мислиш.
Върни се към същественото –
да направиш нещо, което хората искат да ползват.

(Между другото – да, според мен ChatGPT е ужасно име.
Твърде дълго. Главни букви. Твърде технично.
Не оставя място за история. Claude е по-добро. Не идеално. Но достатъчно.)

Истината?

Хубавото име не прави добър бранд.
Добрият бранд прави името хубаво.